ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАШИТЕ КЛИЕНТИ
Какво е добре да знаят клиентите ни преди да пристъпят към запитване за транспорт?
Вида на транспортното средство, което ще покрие нуждите е много важен при транспортирането на товарите.
По долу са посочени най - често използваните видове автомобили. Автомобилите условно се делят на два типа: бордови (брезентови) и фургони, като последните могат да бъдат и от хладилнен тип.
За нуждите на текстилната промишленост има възможност за транспорт на дрехи на закачалки с т. нар. автомобили - тип дрехарки.
Соло автомобил;
Хенгер (камион с ремарке);
Стандартен автомобил (прицеп) 13,60м.;
Контейнеровоз;
товароносимост до 22 тона
Цистерна;
Видовете транспортни контейнери и техните размери са изобразени по долу.
Като вид товарите се делят условно на: безопасни (конвенционални товари) и на опасни по ADR.
Последните биват описвани в специални АДР таблици с класове от 1 до 9, като за всеки си има специфични изисквания за опаковка, транспортиране и специфично наименование (UN номер).
В сухоземният транспорт най - голям е процента на превоз на палетизирани товари, като съществуват и редица други като превоз на насипни товари - в биг-бегове (чували), превоз на кашони, пачки и др.
Важна роля при ценообразуването играе заеманият от стоката в товарното помещение обем.
Чрез въвеждането на стандартни размери при палетите, лесно може да се определи площта, която един товар би заел при експедиция, както и успешното му съчетаване с други товари в едно помещение.
Най - често товарите биват палетизирани, като последните условно се делят на три вида:
CMR КОНВЕНЦИЯ
Ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. – ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г. В сила за България от 18.01.1978 г. Издадена в Сборник от Международни договори на България, III том, 1995 г. Договарящите страни, Признавайки ползата от уреждането по единен начин условията на договора за международен автомобилен превоз на стоки, особено по отношение на използваните документи за този транспорт и отговорността на превозвача, Се споразумяха за следното:
ГЛАВА ПЪРВА
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Член 1.
1.Тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността на страните.
2. При прилагането на тази конвенция под „превозни средства“ трябва да се разбират автомобилите, ремаркетата и полуремаркетата, така както са определени в член 4 от Конвенцията за движение по пътищата от 19 септември 1949 г.
3. Тази конвенция се прилага дори когато превозите, влизащи в нейния обхват, се извършват от държави или от правителствени институции и организации.
4. Тази конвенция не се прилага:
а) при превозите, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции;
b) при превоза на тленни останки;
с) при превоза на вещи при промяна на местожителство.
5. Договарящите страни се задължават да не внасят по пътя на отделни споразумения сключени между две или повече от тях, каквото и да било изменение в тази конвенция, освен за да изключат от нейния обсег граничния си трафик или за да позволят употребата на товарителница, обявяваща стоката при превозите, осъществявани изключително на тяхна територия.
Член 2.
1.Когато натовареното превозно средство, се превозва по море, железница, вътрешен воден път или по въздуха, за част от маршрута, без претоварване, тази конвенция се прилага за целия превоз, освен в случай на приложение на разпоредбите на чл. 14. Все пак, доколкото се докаже, че загубването, повреждането или закъснението при доставянето на стоката, станали по време на превоза с някои от другите видове транспорт, освен пътния, не са били предизвикани от действие или бездействие на автомобилния превозвач и че се дължат на причина, която е могла да настъпи само по време и вследствие на неавтомобилния превоз, отговорността на автомобилния превозвач се определя не от тази конвенция, а по начина, по който би била определена отговорността на неавтомобилния превозвач, ако беше сключен договор за превоз между изпращача и неавтомобилния превозвач, само за превоза на стоката, в съответствие с императивните разпоредби на закона за превоза на стоката с неавтомобилен вид транспорт. Все пак, при отсъствие на подобни разпоредби, отговорността на пътния превозвач се определя от тази конвенция.
2. Когато автомобилният и неавтомобилният превозвач са едно и също лице, неговата отговорност се определя от параграф 1, все едно, че неговите функции на автомобилен и неавтомобилен превозвач се изпълняват от две различни лица.
ГЛАВА ВТОРА
ЛИЦА, ЗА КОИТО ОТГОВАРЯ ПРЕВОЗВАЧЪТ
Член 3
При приложението на тази конвенция превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези негови служители или лица действуват в изпълнение на техните функции.
ГЛАВА ТРЕТА
СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ
Член 4
Договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция.
Член 5
1. Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
2. Когато стоката, която ще се превозва, трябва да се натовари на различни превозни средства или когато се касае за различни видове стоки или партиди, изпращачът или превозвачът има право да изиска изготвянето на толкова товарителници, колкото е броят на ползуваните превозни средства или колкото са видовете или отделните партиди стоки.
Член 6
1. Товарителницата трябва да съдържа следните данни:
а) мястото и датата на съставянето;
б) името и адреса на изпращача;
в) името и адреса на превозвача;
г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й;
д) името и адреса на получателя;
е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето наименование;
ж) броят на колетите, особената им маркировка и номерата им;
з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката;
и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им);
й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива;
к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.
2. В някои случаи товарителницата трябва да съдържа освен това и следните данни:
а) забрана за претоварване;
б) разноските, поети от изпращача;
в) стойността на наложения платеж, който трябва да бъде събран при доставянето на товара;
г) обявената стойност на стоката и сумата, представляваща специалния процент при доставянето;д) инструкции на изпращача до превозвача относно застраховката на стоката;
е) уговорения срок за извършване на превоза;ж) опис на документите, връчени на превозвача.
3. Страните могат да впишат в товарителницата всякакви други данни, които намерят за необходими.
Член 7
1. Изпращачът отговаря за всички разноски и щети, които би понесъл превозвачът вследствие неточността или недостатъчността:
а) на данните, посочени в чл. 6, параграф 1, „б“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“;
б) на указанията, посочени в чл. 6, параграф 2;
в) на всички други данни или указания, които той дава за изготвянето на товарителницата или за вписване в нея.2. Когато, по искане на изпращача, превозвачът впише в товарителницата посочените в параграф 1 на настоящия член указания, счита се, че той действува за сметка на изпращача, до доказване на противното.3. Ако товарителницата не съдържа указанието, предвидено в чл. 6, параграф 1, превозвачът е отговорен за всички разходи и щети, които би понесъл имащият право върху стоката, поради този пропуск.
Член 8
1. По време на приемането на стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери:а) точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им;б) видимото състояние на стоката и опаковката й.2. Когато превозвачът не разполага с необходимите средства за проверка на данните, посочени в параграф 1, буква „а“ от този член, той вписва в товарителницата възражения, които трябва да бъдат мотивирани. Той трябва да мотивира също така всички възражения, които прави по повод видимото състояние на стоката и нейната опаковка. Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата.3. Изпращачът има право да изисква от превозвача да провери брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката. Той може да изисква също и проверка на съдържанието на колетите. Превозвачът може да поиска заплащането на разноските по проверката. Резултатът от проверката се вписва в товарителницата.
Член 9
1. Товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
2. При невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се презюмира, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в товарителницата.
Член 10
Изпращачът е отговорен пред превозвача за щетите, нанесени на лицата, материалите или на други стоки, както и за разноските, които биха произлезли от недостатък на опаковката на стоката, освен ако този недостатък е бил видим или известен на превозвача в момента на приемането на стоката за превоз, и той не е направил възражения по този повод.
Член 11
1. С оглед извършването на митническите и други формалности преди доставянето на стоката, изпращачът е длъжен да приложи към товарителницата или да предостави на разположение на превозвача необходимите документи и да му даде всички поискани сведения.
2. Превозвачът не е длъжен да провери дали тези документи и сведения са точни и достатъчни. Изпращачът отговаря пред превозвача за всички щети, които биха възникнали от липсата, недостатъчността или нередовността на тези документи и сведения, освен в случай на грешка на превозвача.
3. Превозвачът отговаря като комисионер за последиците от загубването или неточното използуване на посочените в товарителницата документи, придружаващи същата или предадени му на ръка; при все това дължимото от него обезщетение не може да надхвърли онова, което би дължал в случай на загубване на стоката.
Член 12
1. Изпращачът има право да се разпорежда със стоката, включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на стоката на получател, различен от посочения в товарителницата.
2. Това право се погасява, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя или когато получателят упражни правото си, предвидено в чл. 13, параграф 1; от този момент превозвачът е длъжен да се съобразява с разпорежданията на получателя.
3. Правото на разпореждане принадлежи само на получателя от момента на съставяне на товарителницата, ако за това има бележка от изпращача върху тази товарителница.
4. Когато, упражнявайки правото си на разпореждане, получателят разпореди стоката да бъде доставена на друго лице, последното не може да посочва други получатели.
5. Упражняването на правото на разпореждане е подчинено на следните условия:
а) изпращачът или, в случая предвиден в параграф 3 на този член, получателят, който желае да упражни това право, трябва да представи първия екземпляр от товарителницата, в която трябва да се впишат новите нареждания до превозвача, и да заплати на превозвача разноските и щетите, предизвикани от изпълнението на тези нареждания;
б) това изпълнение трябва да е възможно в момента, когато тези нареждания стигнат до лицето, което трябва да ги изпълни, и то не трябва да спъва нормалната работа на предприятието на превозвача, нито да ощетява изпращачите или получателите на други пратки;в) нарежданията не бива в никакъв случай да довеждат до разделяне на пратката.
6. Когато във връзка с разпоредбите на параграф 5 „б“ на този член, превозвачът не може да изпълни нарежданията, които е получил, той трябва веднага да уведоми лицето, което е дало тези нареждания.
7. Превозвач, който не изпълни дадените нареждания при условията, предвидени в този член, или който се подчини на такива нареждания, без да изиска представянето на първия екземпляр от товарителницата, е отговорен пред правоимащия за причинените му от този факт щети.
Член 13
1. След пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден втория екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. Ако се установи загуба на стоката или ако стоката не е пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл. 19, получателят може да предяви от свое име пред превозвача правата, произтичащи от договора за превоз.
2. Получател, който предявява правата, които му дава параграф 1 от този член, е длъжен да заплати сумата на задълженията, произтичащи от товарителницата. В случай на възражение по този въпрос превозвачът е длъжен да предаде стоката, само ако му бъде представена гаранция от получателя.
Член 14
1. Когато, по каквато и да е причина, изпълнението на договора при условията, предвидени в товарителницата, е или стане невъзможно преди пристигането на стоката в предвиденото за доставянето й място, превозвачът е длъжен да поиска нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката, в съответствие с член 12.
2. Ако все пак обстоятелствата позволяват изпълнението на превоза при условия, различни от тези, предвидени в товарителницата, и ако превозвачът не е успял да получи своевременно нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката съгласно член 12, той взима в интерес на лицето, имащо право да се разпорежда със стоката, мерките, които счита за най-добри.
Член 15
1. Когато, след пристигане на стоката в местополучаването, се появят пречки за предаване, превозвачът иска нареждания от изпращача. Ако получателят откаже стоката, изпращачът има право да се разпорежда с последната, без да е необходимо да представи първия екземпляр от товарителницата.2. Даже и когато е отказал стоката, получателят може винаги да поиска предаването й, освен ако превозвачът е получил други нареждания от изпращача.3. Когато пречката за предаване се появи, след като на основание правото, получено съгласно член 12, параграф 3, получателят е дал нареждане да се предаде стоката на друго лице, получателят встъпва в правата на изпращача, а това друго лице – на получателя при прилагане на параграфи 1 и 2 от член 15.
Член 16
1. Превозвачът има право да му се възстановят разноските, направени във връзка с молбата му за указания или във връзка с изпълнението на получените нареждания, освен ако тези разноски не са последица от негова грешка.
2. В случаите, предвидени в член 14, параграф 1, и в член 15, превозвачът може веднага да разтовари стоката за сметка на правоимащия; след това разтоварване превозът се счита приключен. Тогава превозвачът поема пазенето на стоката. Но той може да повери стоката на трето лице и тогава е отговорен само за подходящия избор на това трето лице. Стоката остава обременена със задълженията, произтичащи от товарителницата и с всички други разноски.
3. Превозвачът може да пристъпи към продажба на стоката, без да чака нарежданията на правоимащия, когато се касае за лесноразваляеми стоки или това се налага от състоянието на стоката, или когато разноските по съхранението са несъразмерни със стойността на стоката. В останалите случаи той може също да пристъпи към продажба, когато в един разумен срок не е получил от правоимащия други нареждания, чието изпълнение с право би могло да бъде изисквано.
4. Ако стоката е била продадена на основание на този член, сумата от продажбата се оставя на разположение на правоимащия, след приспадане на разноските, с които е обременена стоката. Когато тези разноски надвишават сумата от продажбата, превозвачът има право да получи разликата.
5. Начинът, по който се извършва продажбата, се определя от закона и обичаите на мястото, където се намира стоката.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА
Член 17
1. Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.
2. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.
3. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.
4. В съответствие с член 18, параграф 2 – 5, превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на един или няколко от следните факти:
а) ползуване на отворени, непокрити с брезент превозни средства, когато това е било изрично уговорено и вписано в товарителницата;
б) липса или дефект на опаковката, при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани;
в) пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действуващи за сметка на изпращача или получателя;
г) естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична загуба, било от повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на червеи или гризачи;
д) недостатъчност или неточност на маркировката или на номерата на колетите;
е) превоз на живи животни.
5. Когато, на основание на този член, превозвачът не отговаря за някои фактори, които са предизвикали щетата, отговорността му бива ангажирана само доколкото факторите, за които той отговаря съгласно този член, са допринесли за тази щета.
Член 18
1. Доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от фактите, предвидени в чл. 17, параграф 2 е в тежест на превозвача.
2. Когато превозвачът установи, че предвид конкретните фактически обстоятелства липсата или повредата е могла да произлезе от един или повече от особените рискове, предвидени в чл. 17, параграф 4, счита се, че тя произлиза от тях. Правоимащият обаче може да доказва, че щетата се дължи напълно или частично на някои от тези рискове.
3. Презумпцията, визирана по-горе, не се прилага в случаите, предвидени в член 17, параграф 4 „а“, ако има ненормална по размер липса или липса на цели колети.
4. Когато превозът се извършва с превозно средство, оборудвано да предпази стоката от влиянието на топлината, студа, температурните промени или от влажността на въздуха, превозвачът не може да се позовава на член 17, параграф 4 „г“, освен ако докаже, че всички мерки, които е бил длъжен да вземе според обстоятелствата, са били взети, относно избора, поддържането и употребата на тези оборудвания, и че той е спазил дадените му специални нареждания.
5. Превозвачът може да се позове на член 17, параграф 4 „е“, само ако докаже, че всички мерки, които е бил длъжен да вземе според обстоятелствата, са били взети от него и че се е съобразил с дадените му специални нареждания.
Член 19
Счита се, че има забава при доставянето, когато стоката не е била доставена в уговорения срок, или ако срок не е бил уговорен, когато действителното времетраене на превоза надвишава времето, за което превозът би бил извършен нормално с оглед на обстоятелствата и по-специално в случаите на частично натоварване, ако времето за набиране на цял товар при нормални условя е надхвърлено.
Член 20
1. Правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да счете стоката за изгубена, когато не е доставена до тридесет дни след изтичане на уговорения срок, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в срок шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача.
2. След като получи обезщетението за изгубената стока, правоимащият може да поиска писмено да бъде уведомен веднага ако, стоката се намери в течение на една година, считано от изплащането на обезщетението. За това негово искане той получава писмено удостоверение.
3. Тридесет дни след получаване на това известие правоимащият може да иска стоката да му бъде доставена срещу заплащане на дължимото по товарителницата и връщане на полученото от него обезщетение, след приспадане на разноските, включени в това обезщетение, като си запазва всички права на обезщетение за забава при доставянето, предвидени в член 23 и евентуално в член 26.
4. Когато не е отправено искането, предвидено в параграф 2, или не са дадени нареждания в тридесетдневния срок, предвиден в параграф 3, или ако стоката е била намерена след повече от една година след изплащане на обезщетението, превозвачът разполага с нея в съответствие със законите на страната, където се намира товарът.
Член 21
Когато стоката е била доставена на получателя без заплащане на наложения платеж, който превозвачът е следвало да събере от получателя съгласно разпоредбите на превозния договор, превозвачът е длъжен да обезщети изпращача до размера на наложения платеж, независимо от правото му на регресен иск срещу получателя.
Член 22
1. Когато изпращачът предава на превозвача опасни стоки, той посочва точното естество на опасността, както и евентуалните предпазни мерки, които трябва да се вземат. В случай, че това уведомление не е вписано в товарителницата, изпращачът или получателят са длъжни да докажат с всички други средства, че превозвачът е знаел за точното естество на опасността при превоза на споменатите стоки.
2. Опасните стоки, които не са били обявени като такива на превозвача при условията, предвидени в параграф 1 на този член, могат по всяко време и на всяко място да бъдат разтоварени, унищожени или обезвредени от превозвача и то без никакво обезщетение; освен това изпращачът отговаря за всички разноски и щети, произтичащи от предаването им за превоз или от превоза им.
ЧМР ТОВАРИТЕЛНИЦА | CMR
Съставянето на товарителницата (CMR) се извършва от изпращача или от представителя му (митнически агент, спедитор и др.). Допуска се при договаряне това да се прави и от превозвача. Този документ придружава стоката при международните сухопътни превози и е доказателство за тяхното доставяне. Товарителницата служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайната точка на приемане на товара. Тя се определя още като тристранен договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. С най-голяма отговорност по силата на товарителницата е превозвачът, който е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз, до момента на доставянето му, както и за забавата при доставянето му.
ОБРАЗЕЦ НА МЕЖДУНАРОДНА ТОВАРИТЕЛНИЦА - ПРЕДСТАВЛЯВА КОМПЛЕКТ ОТ 7 ЧАСТИ С ЕДНАКВА,ПОРЕДНА НОМЕРАЦИЯ.
Предназначение на отделните екземпляри:
Част 1: Оригинал, отпечатан в червен цвят, който се предава на изпращача след сключване на превозния договор.
Част 2: Отпечатана в син цвят, която се предава на получателя след съответната заверка от негова страна.
Част 3: Отпечатана в зелен цвят, която остава в превозвача след приключване на превозния договор.
Части 4-7: Отпечатани в черен цвят, използват се за публично-правни, статистически и др. подобни цели, предават се на митническите органи при преминаване на граница, ако бъдат поискани. По принцип съставянето на товарителницата се извършва от изпращача или от представителя му (митнически агент, спедитор и др.), но се допуска при договореност това да става и от превозвача. Попълва се на пишеща машина или на друго печатащо устройство, като не се допуска зачертаване или поправяне на данните в нея.
В графи от 1 до 15, 19, 21 и 22 се попълва информация от изпращача на товара:
Графа 1 – посочва се точното наименование на изпращача, адреса му и държавата на изпращане.
Графа 2 – посочва се името (фирмата) на получателя, адреса и страната му, както и номерата на телефона и факса или други средства за комуникация.
Графа 3 – Разтоварен пункт, вписва се държавата, града и улицата.
Графа 4 – Товарен пункт, вписва се мястото и датата на натоварване, с оглед евентуалното неспазване срока за доставка.
Графа 5 – Приложени документи, описват се документите за извършване на гранични и други формалности (Карнет TIR, разрешение за износ/внос, сертификати, спецификации и др.).
Графи 6-12 – описват се подробно данните за товара, като знаци и номера, брой колети, вид на опаковката, вид на стоката, статистически номер, брутно тегло в кг., обем в куб.м. Не се допускат обобщени данни като “една партида” и др., а при превоз на опасни товари (Спогодба ADR) трябва точно да е вписан класа, цифрата и буквата. С оглед недопускането на претоварване (свръхтовар), за конкретното превозно средство, теглото трябва да се проверява.
Графа 13 – Указания на изпращача относно някои допълнителни изисквания, касаещи превозната операция.
Графа 14 – Предписания за плащане на навлото, предплатено или дължимо.
Графа 15 – Сумата на наложения платеж, който превозвача трябва евентуално да събере от получателя (словом).
Графа 19 – Специални споразумения, вписват се направените от превозвача забележки, относно размера на поеманата от него отговорност и др.
Графа 21 – вписва се мястото и датата на съставянето на товарителницата.
Графа 22 – подпис и печат на изпращача. В така попълнената и предадена от изпращача на превозвача товарителница, превозвачът попълва графи от 16 до 18, 20 и 23:
Графа 16 – Превозвач: вписва се наименованието, адреса, страната, номерата на телефона и факса, както и имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила.
Графа 17 – Последователни превозвачи: вписва се името, адреса и страната на всеки последващ превозвач, вкл. името на шофьора и регистрационния номер на автомобила, като се иска от него разписка за получаване на стоката с дата и подпис.
Графа 18 – Резерви и бележки на превозвача: вписват се бележки от типа на “Липса на колет №…, 9 торби скъсани” и т.н., бележка по укрепването на товара. Тези отклонения трябва да бъдат отстранени от изпращача или приети от него.
Графа 23 – Подпис и печат на превозвача. При приемане на превоз за обратен товар тази графа само се подписва от шофьора, без да се поставя печат. Получателят на стоката попълва
Графа 24, като вписва мястото и датата на доставката, подписва се и полага своя печат. С това операцията за превоз на товара приключва, превозвачът предава Екземпляр 2 от товарителницата на получателя, а Екземпляр 3 задържа за себе си.
В Графа 20 от товарителницата се посочват елементите за определяне стойността на навлото и за сметка на кого е то. При възникване на пречки по време на превоза (задържане в някоя митница, нарушен срок, повреда, злополука, изменение на маршрута, кражба, допълнителни грижи за опазване на товара и др.), превозвачът незабавно трябва да уведоми изпращача, респективно получателя, за настъпилите събития, с цел съгласуване на по-нататъшните си действия.
Осъществяването на дадена външнотърговска сделка е предшествано от предварителна подготовка, инициатор на която може да бъде, както доставчика, така и платеца по нея. Преди да се пристъпи към реалното изпълнение по доставката на предмета на сделката (стоката/стоките) се осъществяват редица операции, като например проучване на технико-технологичните характеристики на предмета, ценовите условия, възможностите и начините за уреждане на сметните взаимоотношения или на каквито и да е други условия, имащи пряко или косвено влияние върху осъществяването на желаната външнотърговска операция. В тази връзка в международната търговска практика, спазвайки се основните принципи и правила за търговия, са намерили широко приложение т.нар. контрактни документи. Под този знаменател се включват документи, като Запитване, Оферта, Договор, Поръчка, Потвърждение на поръчка и други.
Моделът за форма на контрактни документи и стандартизираните им форми на бланки са включени в състава на Системата стандартизирани външнотърговски документи. Те са разработени в съответствие с принципите за проектиране на стандартизирани документи на Икономическата комисия за Европа към ООН и са по-нататъшно детайлизиране и развитие на формуляр-образеца на ООН за документи в международната търговия.
Самите контрактни документи се издават от една от двете страни по сделката, в зависимост от нуждите й и се изпращат на другия контрагент с цел уведомяването му за желаното сътрудничество или за получаване на определена информация относно предмета на сделката. Оформянето им обикновено става върху официални бланки, носещи отличителните знаци на фирмата издател и данни за обратен контакт.
Всяко име на поле в модела обхваща един или няколко елемента от данни, като наименованието и описанието на информационните полета е:
• Модел за форма контрактни документи – изписва се наименованието на конкретния контрактен документ.
• Продавач – наименование и адрес на физическото или юридическото лице, което продава стоката. Най-долната трета част от полето може да бъде използвана при необходимост за вписване наименованието на товароизпращача или на друг представител, действащ по поръчение на продавача.
• Получател – наименование и адрес на физическото или юридическото лице, упълномощено от договора да приеме стоката или лицето, до което е адресиран самият търговски документ.
• Адрес за уведомяване или доставка – използва се в случаите, когато е различен от адреса на получателя на товара.
• Транспортна информация – описват се маршрутът на стоката, видът и средствата за транспорт.
• Местоназначение – наименование на окончателното местоназначение на стоката.
• Дати и справочни номера – използва се за отбелязване на дати и номера на документи и на единния справочен номер на сделката.
• Купувач – наименование и адрес на физическото или юридическото лице (ако е различно от получателя на товара), което купува стоката. Могат да се впишат и други адреси, например на изпращача, на застрахователното дружество и т.н.
• Произход от страна – наименование на страната, от която произхожда стоката.
• Страна получател – наименование на страната, получател на стоката.
• Условия на доставка и плащане, срок на доставка – общи условия за доставка в съответствие с базисните условия на доставка “ИНКОТЕРМС”, както и условията на плащане в съответствие с “ПЕЙТЕРМС”. Още преди да са пристъпили към реално осъществяване на сделката, търгуващите трябва да си изяснят следните въпроси:
1. Кой ще организира транспорта и ще понесе разноските за пренасянето на стоката от мястото на производството или експедицията до мястото на доставката?
2. Кой ще понесе рисковете, ако предприетите действия за пренасянето на стоката не постигнат целта си или възникнат трудности при осъществяването им?
3. Кой и докъде ще понесе риска от евентуално погиване или повреждане на стоката по време на транспорта?
4. Кога продавачът ще се счита изпълнил задълженията си по доставката и в кой момент става прехвърлянето на собствеността върху стоката?
Отговор на всички тези, а и на други въпроси дават именно международните правила за тълкуване на търговските термини, известни сред търгуващите като INCOTERMS (съкращение от International Commercial Terms – Международни търговски термини). В INCOTERMS 2020 по-точно е обяснено коя страна, продавач или купувач е отговорна за извършване на митнически формалности, като поема разходите и рисковете от тях. Ангажиментите за уреждане транзита на стоките също са включени в новата редакция на търговските термини.
Комплектът търговски термини, включени в редакция INCOTERMS 2020 е:
Очаквайте скоро!
Други полeзени статии може да прочетете по долу.